Сирни заговезни е - искаме прошка
На днешния ден православните християни означават празника Сирни заговезни.
В другите краища е именуван с разнообразни имена - Сирници, Сирни поклади, Сирница, Рия, Запоставане, Прошка, Неделя сиропустна и други, той се отбелязва в неделята, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни (всяка година се отбелязва на разнообразни дати, избрани от Българската православна църква).
На този ден вярващите би трябвало да пречистят душите си, да изпълнят с мир и обич сърцата си, с цел да посрещнат Възкръсналия Христос.
Сирни Заговезни слага началото на най-големия пост през годината (Великият пост), с него се свързват и кукерските игри.
Според българската национална традиция празникът е границата сред зимата и пролетта – природата, която се възражда.
Сирни Заговезни е прочут и с паленето на огньове (сиреници) вечерта в неделя. Хората имат вяра във всемогъщата мощ на огъня и посредством него се изгарят злите духове. За здраве и шанс се прескача огъня. Някъде въртят и факли от плява.
След като изгорят огньовете (сиреници) се върви на посетители у кумове и родители, с цел да се желае амнистия. По-малките постоянно желаят амнистия от по-големите. Чрез този бит се цели да се възстановят положителните връзки, в случай че са си споделили неприятни думи през годината, да се пречисти човек и да стане по-добър и всеопрощаващ.
Целуват ръка на родителите си и изричат " Прощавай, мале, тате... ", а те дават отговор " Просто да ти е! Господ да прости ".
Вечерята на Заговяване е изключително тържествена. Тя е последната преди започването на Великденския пост и за последно могат да се ядат млечни артикули, яйца и риба. На трапезата участват баница, сърми, яйца, мляко, сирене и наложително бяла халва.
В другите краища е именуван с разнообразни имена - Сирници, Сирни поклади, Сирница, Рия, Запоставане, Прошка, Неделя сиропустна и други, той се отбелязва в неделята, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни (всяка година се отбелязва на разнообразни дати, избрани от Българската православна църква).
На този ден вярващите би трябвало да пречистят душите си, да изпълнят с мир и обич сърцата си, с цел да посрещнат Възкръсналия Христос.
Сирни Заговезни слага началото на най-големия пост през годината (Великият пост), с него се свързват и кукерските игри.
Според българската национална традиция празникът е границата сред зимата и пролетта – природата, която се възражда.
Сирни Заговезни е прочут и с паленето на огньове (сиреници) вечерта в неделя. Хората имат вяра във всемогъщата мощ на огъня и посредством него се изгарят злите духове. За здраве и шанс се прескача огъня. Някъде въртят и факли от плява.
След като изгорят огньовете (сиреници) се върви на посетители у кумове и родители, с цел да се желае амнистия. По-малките постоянно желаят амнистия от по-големите. Чрез този бит се цели да се възстановят положителните връзки, в случай че са си споделили неприятни думи през годината, да се пречисти човек и да стане по-добър и всеопрощаващ.
Целуват ръка на родителите си и изричат " Прощавай, мале, тате... ", а те дават отговор " Просто да ти е! Господ да прости ".
Вечерята на Заговяване е изключително тържествена. Тя е последната преди започването на Великденския пост и за последно могат да се ядат млечни артикули, яйца и риба. На трапезата участват баница, сърми, яйца, мляко, сирене и наложително бяла халва.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ